История на магията в Северна Америка. By J.K. Rowling

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR HK HR HU ID IT JA KO LT LV NL NO PL PT-BR PT-PT RO RS RU SK SI SV TH TR UA ZH +

XIV век – XVII век

By J.K. Rowling

Въпреки, че европейските изследователи го нарекли “Новия Свят”, когато за първи път достигнали континента, магьосниците знаели за Америка много преди мъгълите (Бележка: всяка националност има свой собствен термин за “мъгъл”, като американското общество използва жаргонния термин “немаг”, съкратено от “не магьосник”). Различните начини за магическо пътуване, включително с метли и апариране, да не споменаваме видения и предсказания, означавали, че дори най-отдалечените магически общества били в контакт едни с други още от Средновековието.

Американското индианско магическо общество и тези на Европа и Африка знаели едни за други дълго преди имиграцията на европейските немаги през XVII век. Те вече били запознати с многото съществуващи прилики между обществата им. Някои семейства определено били “магически”, но магията се появявала неочаквано и при семейства, в които до този момент не е имало вещици или магьосници. Съотношението на магьосници към немагьосници изглежда било постоянно сред населенията, както и поведението на немагите, независимо къде са родени. Сред американското индианско население някои вещици и магьосници били добре приемани и дори възхвалявани в племената си, като добивали репутация на лечители или невероятни ловци. Но други били заклеймявани заради вярата им и често обвинявани, че са обладани от зли духове.

Легендата за американските “животнолики” – зли вещици или магьосници, които могат да се превръщат в животни – се базира на факти. Около местните американски анимаги се създала легенда, че те са пожертвали близки членове на семействата си, за да получат силите за такава трансформация. В действителност, повечето анимаги приемали животински форми, за да избягат от преследване или за да ловуват за племето си. Тези унизителни слухове били разпространявани предимно от немаги-лечители, които често се престрували, че притежават магически умения, и се страхували да не бъдат разкрити.

Американското индианско магическо общество притежавало изключителни умения в магиите с животни и растения, като особено отварите им били усъвършенствани до степен, непозната в Европа. Най-явната разлика между магиите, практикувани от местните американци и магьосниците от Европа, било отсъствието на пръчка.

Вълшебната пръчка произлиза от Европа. Пръчките провеждат магията, за да направят действието й по-прецизно и по-силно, въпреки че една от отличителните черти на най-великите вещици и магьосници била, че можели да произвеждат магия от най-високо качество дори без пръчка. Местните американски анимаги и творци на отвари демонстрирали, че магията без пръчка може да бъде също толкова съвършена, но правенето на заклинания и трансфигурирането били изключително трудни без нея.

XVII век и по-нататък

By J.K. Rowling

Когато европейските немаги започнали да имигрират към Новия Свят, много вещици и магьосници от европейски произход също дошли, за да се установят в Америка. Също като немагите те имали различни причини да напуснат родните си страни. Някои търсели приключението, но повечето бягали: някои от преследванията на немагите, някои – от други вещици и магьосници, но също и от магическите власти. Последните искали да се слеят с непрекъснато увеличаващите се немаги или да се скрият сред американското индианско магическо население, които по принцип приветствали и защитавали своите европейски братя и сестри.

Но от самото начало било ясно, че Новият Свят ще бъде много по-сурово и неприветливо място за вещиците и вълшебниците от Стария Свят. Имало три основни причини за това:

Първо: също както и немагьосниците, те пристигнали в страна, в която липсвали продукти, освен онези, които сами произвеждали. У дома било достатъчно да отскочат до местната аптека, за да си набавят продукти за отвари; тук трябвало да берат непознати вълшебни растения. Нямало и производители на пръчки, а училището за вълшебства и магии “Илвърморни”, което един ден щяло да се нареди сред най-великите магически институции в света, по онова време било само схлупена колиба с двама учители и двама ученика.

Второ: действията на немагите правели събратята им зад океана да изглеждат като писани яйца. Имигрантите не само започнали война с американското индианско население, което се отразило и на отношенията в магическото общество, но религиозните им убеждения ги направили изключително нетолерантни към всякакви магии. Пуританите с лека ръка се обвинявали взаимно в окултни действия и при най-малкия повод, а вещиците и магьосниците в Новия Свят с право се пазели много от тях.

Последният и, може би, най-опасен проблем за новопристигналите в Америка магьосници били “очистителите”. Тъй като магическата общност в Америка била малка, разпръсната и потайна, тя все още нямала свои собствени механизми за правораздаване. Това създало вакуум, който бил запълнен от безскрупулна банда магьосници-наемници от много различни националности, които сформирали страховита и брутална група, посветена на залавянето не само на известни престъпници, но и на всеки, който би струвал нещо в злато. С времето очистителите станали все по-корумпирани. Далеч от юрисдикцията на своите родни магически правителства, много от тях се отдали на любовта си към властта и жестокости, нямащи нищо общо с тяхната мисия. Очистителите се наслаждавали на кръвопролитията и мъченията, и дори стигнали до трафик на магьосници. Броят на очистителите нараснал из цяла Америка в края на XVII век и съществуват доказателства, че дори обявявали невинни немаги за магьосници, за да взимат награди за тях от наивните членове на немагическата общност.

Прочутите Салемски Вещерски процеси през 1692-93 година били същинска трагедия за магическата общност. Историците магьосници са единодушни, че сред така наречените пуритански съдии е имало поне двама известни очистители, които се разчиствали сметки за вражди, породили се при престоя им в Америка. Част от убитите наистина били вещици, макар и съвсем невинни за престъпленията, за които били арестувани. Другите били обикновени немаги, имали лошия късмет да попаднат в тази кръвожадна истерия.

Салем бил важен за магическата общност поради причини отвъд тези трагични загуби на животи. Непосредственият му ефект бил, че накарал много вещици и магьосници да избягат от Америка, а много други решили да не се преселват там. Това довело до интересни вариации сред магическото население на Северна Америка, в сравнение с населенията на Европа, Азия и Африка. До първите десетилетия на XII век сред американското население имало по-малко вещици и магьосници, отколкото на другите четири континента. Чистокръвни родове, които били добре информирани чрез магьосническите вестници за действията на пуританите и очистителите, рядко тръгвали към Америка. Това означавало по-голям процент родени от немаги вещици и магьосници в Новия Свят, отколкото на други места. И докато тези вещици и магьосници често се женели помежду си и създавали свои изцяло магьоснически семейства, чистокръвната идеология, която упорито присъствала в голяма част от магическата история на Европа, била много по-малко застъпена в Америка.

Може би най-значителният ефект от Салем било създаването на Магическия Конгрес за Управление и Сигурност на Америка през 1693 г, предшестващ конгреса на немагите с около век. Известен на всички американски вещици и вълшебници със съкращението МАКУСА (на английски MACUSA), чрез него северноамериканското магьосническо общество за първи път се събрало, за да създаде свои собствени закони, на практика основавайки магически свят в света на немагите по подобие на повечето други страни. Първата задача на МАКУСА била да изпрати на съд очистителите, предали себеподобните си. Всички осъдени за убийства, трафик на магьосници, изтезания и всякакви други жестокости били екзекутирани за престъпленията си.

Няколко от най-известните очистители успели да избягат от закона. За залавянето им били издадени международни заповеди за арест, но те се скрили за постоянно сред обществото на немагите. Някои се оженили за немаги и създали семейства, в които децата родили се с магически способности били отстранявани за сметка на немагическо потомство, за да се запази прикритието на очистителя. Отмъстителните очистители, прокудени от себеподобните, насаждали в наследниците си убеждението, че магията наистина съществува, и вещиците и магьосниците трябва да бъдат изтребвани на всяка цена.

Американският магьосник историк Теофилиус Абът идентифицирал няколко такива семейства, дълбоко вярващи в магията, но мразещи я още повече. Може би това е ефект от антимагическите убеждения и действия на наследниците на семействата на очистителите, но северноамериканските немаги много по-трудно могат да бъдат излъгани или убедени, че не съществуват магии в сравнение с останалите народи. Това имало дълготраен отзвук относно управлението на американското магическо общество.

Законът на Рапапорт

By J.K. Rowling

През 1790 г. петнадесетият президент на МАКУСА Емили Рапапорт въвела закон, предназначен да създаде пълна сегрегация между обществата на магьосниците и немагите. Това станало в следствие на едно от най-сериозните нарушения на Международния Статут за Секретност, довело до унизително порицание на МАКУСА от страна на самата Международна Конфедерация на Магьосниците.

Накратко, в катастрофата била замесена дъщерята на доверения Пазител на съкровището и драготите на президент Рапапорт (драготите са американската магьосническа валута и Пазителя на драготите, както предполага името, е нещо като еквивалент на Секретар на хазната). Аристотел Туелвтрийс бил компетентен мъж, но дъщеря му Доркус била колкото хубава, толкова и глупава. Тя била лоша ученичка в “Илвърморни” и по времето, когато баща й заел важния пост, живеела предимно вкъщи и почти не практикувала магии, като се увличала предимно по нови дрехи, състоянието на косата си и купони.

Веднъж на един местен пикник Доркус Туелвтрийс направо се влюбила в красив немаг на име Бартоломю Беърбоун. Доркус не знаела, че Бартоломю е потомък на очистители. Никой в семейството му не бил магьосник, но неговата вяра в магията била искрена и непоклатима, както и убеждението му, че всички вещици и магьосници са зли.

Без изобщо да подозира за опасността, Доркус приела интереса на Бартоломю към нейните “малки трикове” като чиста монета. Водена от уж невинните въпроси на любимия си, тя му споделила тайните адреси на МАКУСА и “Илвърморни”, заедно с информация за Международната Конфедерация на Магьосниците и всички начини, по които тези организации се стараят да защитят и скрият магическата общност.

Събрал колкото може информация от Доркус, Бартоломю откраднал пръчката, която тя охотно му демонстрирала и я показал на всички журналисти, които намерил, а после събрал въоръжени приятели и тръгнал да преследва и – още по-добре – да избие всички вещици и магьосници в околността. Бартоломю отпечатал и брошури, посочващи адресите, на които се събирали вещици и магьосници, и разпратил писма на видни немаги, много от които смятали, че е необходимо да се разследва дали наистина в описаните места се провеждат “зли окултни празненства”.

Зашеметен от мисията си да разкрие вещерството в Америка, Бартоломю Беърбоун прекалил, като лично стрелял по – както сам вярвал – група магьосници от МАКУСА, които се оказали просто немаги, имали лошия късмет да излязат от подозрителна сграда, докато той я наблюдавал. За късмет никой не бил убит, а Бартоломю бил арестуван и затворен за престъплението без нуждата от намеса на МАКУСА. Това било огромно облекчение за МАКУСА, които се борели да овладеят огромните поражения, създадени от неблагоразумието на Доркус.

Бартоломю бил разпръснал листовките си доста добре и няколко вестника го взели достатъчно на сериозно, че да публикуват снимки на пръчката на Доркус с бележката, че “ритала като муле”, когато се размаха. Вниманието към сградата на МАКУСА било толкова голямо, че били принудени да я преместят. Както президент Рапапорт била принудена да признае на публичното изслушване пред Международната Конфедерация на Магьосниците, нямало как да бъдат сигурни, че умът на всеки един добрал се до информацията на Доркус е бил Заличен. Проблемът бил толкова сериозен, че последиците му щели да се усещат с години.

Въпреки, че много членове на магьосническата общност водели кампания да бъде затворена доживотно и дори екзекутирана, Доркус прекарала само една година в затвора. Напълно опозорена и шокирана, тя излязла оттам в едно напълно променено магическо общество и завършила дните си в отшелничество, само с едно огледало и един папагал за компания.

Неблагоразумието на Доркус довело до въвеждането на Закона на Рапапорт. Законът на Рапапорт наложил строга сегрегация между общностите на немагите и магьосниците. Магьосниците вече не можели да се сприятеляват или женят за немаги. Наказанията за дружене с немаги били жестоки. Общуванията с немаги се свеждали само до необходимите такива в ежедневните дела.

Законът на Рапапорт още повече затвърдил основното културно различие между американското магическо общество и това в Европа. В Стария Свят винаги е съществувало известно тайно сътрудничество и общуване между правителствата на немагите и техните магически еквиваленти. В Америка МАКУСА действала напълно независимо от правителството на немагите. В Европа вещиците и магьосниците се женели и били приятели с немагите; в Америка немагите все повече били смятани за врагове. Накратко, Законът на Рапапорт вкарал американското магическо общество, вече имащо проблеми с все по-подозрителното немагско население, в още по-голяма нелегалност.

Магическата Америка на 20-те години от XX век

By J.K. Rowling

Магьосниците на Америка изиграли своята роля във Великата Война от 1914-1918 г, въпреки че преобладаващото мнозинство от техните сънародници немаги не знаели за този техен принос. Тъй като и от двете воюващи страни имало магьоснически фракции, приносът им не бил решаващ, но те спечелили много победи спасили множество животи, като победи и спасили врагове магьосници.

Това общо начинание не довело до смекчаване на позицията на МАКУСА относно общуването между немаги и магьосници, и Законът на Рапапорт действал с пълна сила. До 20-те години на XX век магическото общество в САЩ вече било свикнало да живее в много по-голяма секретност от европейските си събратя и избирало приятелствата си стриктно от редиците на своите.

Споменът за катастрофалното нарушение на Статута за Секретност от страна на Доркус Туелвтрийс влязъл като нарицателно в езика на магьосниците, като думата “доркус” станала жаргон за “идиот” и “невежа”. МАКУСА продължили да налагат строги наказания на всички, нарушили Международния Статут за Секретност. МАКУСА били също много по-нетолерантни към магически феномени от типа на духове, полтъргайсти и фантастични животни, отколкото европейците, поради риска тези създания да алармират немагите относно съществуването на магии.

След Великия Саскуачески Бунт от 1892 г. (за подробности вижте високо оценената книга на Ортиз О’Флеърти “Последният отпор на Бигфут”), главната квартира на МАКУСА се преместила за пети път в историята си от Вашингтон в Ню Йорк, където останала до 20-те години на XX век. Президент на МАКУСА през това десетилетие била мадам Серафина Пикъри, прочута и много способна вещица от Савана.

До 20-те години на XX век училището за вълшебства и магии “Илвърморни” процъфтявало вече повече от два века и било смятано от всички за една от най-великите учебни магически институции на света. Вследствие на съвместното образование, всички вещици и магьосници владеели отлично използването на пръчки.

Закон, приет в края на XIX век гласял, че всеки член на магическото общество в Америка задължително трябва да притежава “разрешително за пръчка” – мярка, предназначена да следи всички магически прояви и да идентифицира нарушителите по техните пръчки. За разлика от Британия, където “Оливандър” се считали за недостижими, северноамериканският континент бил обслужван от четирима велики майстори на пръчки.

Шикоба Улфе произхождала от племето Чокто и била известна с красивите си орнаментални пръчки, съдържащи пера от опашката на птица-гръм (птицата-гръм е магическа северноамериканска птица, близък роднина на феникса). Пръчките на Улфе били считани за изключително мощни, но пък трудни за овладяване. Били ценени най-вече от трансфигураторите.

Йоханес Йонкер, роден от мъгъли магьосник, чийто баща немаг бил талантлив майстор на мебели, се превърнал в талантлив майстор на пръчки. Неговите пръчки били много търсени и бързо разпознаваеми, тъй като обикновено били инкрустирани със седеф. След като експериментирал с различни магически материали за сърцевина, Йонкер предпочел косъм от котката уампус.

Тиаго Кинтана предизвикал сензация в магическия свят, когато неговите елегантни и доста по-дълги пръчки се появили на пазара, всяка съдържаща прозрачен шип от гърба на белоречните чудовища от Арканзас и произвеждаща мощни и елегантни магии. Страховете за прекомерното изтребване на чудовищата се уталожили, когато било доказано, че само Кинтана знае тайната на това как да ги примамва – тайна, която пазил ревностно до смъртта си, след която пръчките, съдържащи шип от белоречно чудовище, били спрени от производство.

Виолета Буве, прочутата майсторка на пръчки от Ню Орлиънс, отказвала години наред да издаде тайната сърцевина на своите пръчки, които винаги се правели от дървото на блатна шипка. В последствие се разкрило, че съдържат косъм от ругару, опасното кучеглаво чудовище, което снове из блатата на Луизиана. За пръчките на Буве се говорело, че налитат на Черна магия като вампири на кръв, въпреки че много американски магьосници герои от 20-те години са влизали в битки, въоръжени само с пръчка на Буве, и е известно, че самата президент Пикъри също притежавала такава.

За разлика от обществото на немагите през 20-те години на XX век, МАКУСА позволявали на вещиците и магьосниците да пият алкохол. Много критици на тази политика отбелязвали, че това правело вещиците и магьосниците доста подозрителни в градове, пълни с трезви немаги. Въпреки това, в един от редките си моменти на разговорливост, президент Пикъри била чута да казва, че да си магьосник в Америка и бездруго било много трудно. “Гъделичкащата вода”, както тя знаменито заявила на своя главнокомандващ, “не подлежи на обсъждане”.

This is a reprint of a document from the now defunct pottermore.com site. JK Rowling reserves all rights in this document.